Вчера си купих т.нар. му биография- Аз, Азис. Зариби ме факта, че Ваня Щерева е била редактор и общо взето е записвала и слушала всичко и е живяла при него докато се е пекла книжката...тя се много тънка и се чете за една вечер и е...хм...интересна и понякога имаш чувството,че четеш порно филм, прочетете я, няма да съжалявате. Тук не става въпрос дали харесвате песните или визията на този човек или не, а да се порадвате на признанията вътре, които той не се е уплашил да премълчи...естествено, книжката е много вулгарна и не я препоръчвам на крепителите на моралните устои, каквито всъщност отдавана няма и те не правят нищо друго освен да си крепят...същото.
Но това е друга тема.
п.с. на пазара е вече брой 100 на списание Ритъм! Невероятно, но успяха да оцелеят и да стигнат до тук. Евала! И тук е мястото да се построи паметник на Емил и Роши, че ми показаха антикварната книжарница във Варна, където си намерих заветния липсващ в колекцията брой. 49 на списанийцето...урааааа тра-ла-ла ама как се радвах само все едно е излязъл нов диск на r.e.m....
3 коментара:
"Аз, Азис" е наистина най-шокиращата книга, която съм чел някога. Езикът й е примитивен и обикновен, но не би могъл да бъде друг - няма начин да се опише всичко, за което става дума в нея, с книжовен български език... Не познавам Васил Боянов, не харесвам Азис и музиката му, но след като прочетох книгата му, пред мен застана един съвсем различен човек, от този, който имах в представите си. Впечатли ме...
Въпреки това книгата е доста манипулативна - повечето събития в нея са повече от съмнителни. Много хора ще се поддадат на внушението й и най-важното - отново всичко опира до печалбите... Може би скоро сюжетът от книгата може да видим в така мечтания от него биографичен филм, в който Азис ще играе себе си...
Защо си мисля, че зад тази книга по един вулгарен и реалистичен начин прозира съвременото ни българско общество.
Не ми изглежда грам искрена. Ама никак. Сякаш всичко си е измислил, направил е всичко не заради искреността си, а за да се продава, за да направи впечатление. Общо взето, неприятно.
Случайно го гледах в шоуто на Слави (въпреки, че намирам шоуто за много тъпо). И когато му цитираха части от книгата той седеше и мигаше... сякаш не ги е писал той. Аз лично помня всяка дума, която съм написала в разказ... определено не бих гледала така неадекватно. Е, може да няма памет като моята, но определено е подозрително. Самият Азис ми е противен. И желанието му да имитира Елтън Джн е повече от дразнещо. Защото стилът на единият съвсем се размива в поведението на другия. Този човек за мен е просто един паун и то паун, който дори няма пера, с които да блести.
луд си да четеш след толкова години долнопробната рекламна брошурка "ритъм". книгата на перхидроления мангал сигурно е по-стойностна от това списание последните години
Публикуване на коментар